ДПС никога не е била българска, никога не е защитавала интересите на българските граждани и винаги е демонстрирала протурско поведение. Това заяви депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров в сутрешния блок на БиТиВи.

Повод за позицията му са събитията от миналата седмица, когато съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов представи декларация относно трагичните събития от 1876 г. и настоя 17 май, когато се отбелязва Бташкото клане да бъде обявен за ден на преклонение пред избитите българи. Докато Симеонов четеше текста, депутатите от ДПС демонстративно напуснаха пленарна зала.

От ДПС не са изпратили в студиото представител, който да се включи в дискусията по темата. „Историческите  факти сочат за жестоко избиване и асимилиране на българското население в пределите на тогавашната Османска империя", категоричен е Байрактаров. Той допълни, че жестоки кланета по време на Априлската епопея е имало и в Перущица, Българово и на много други места.

Байрактаров се възмути от подмяната на фактите, тъй като някъде чел написаното от историци (Мартина Балева и Улф Брунбауер, б.р.), че костите в църквата „Света неделя" са „пластмасови", т. е. „измислени". „Ако прочетете изопачаването на историята ще разберете, че в България не е имало турско робство, а присъствие", продължи да се възмущава патриотът. Той даде за пример как в Българово не просто са извършвани кланета, а в телата са забивани пирони.

Антропологът и балканист Евгения Иванова се разграничи от позицията на Байрактаров. Според нея не е имало геноцид. По-скоро трябвало да се постави въпроса защо НС трябва да се занимава с проблеми на историята, на изследванията. „Ако този проблем и за учените дори е спорен, защо трябва НС да налага някаква санкция върху проблеми, които наистина са спорни?", попита Иванова. Депутатите били избрани да решават сегашното на България, а не да се занимават с история.

„Ако геноцидът беше политика на Османската империя, сега въобще нямаше да има българи", изтъкна тя. Иванова попита защо трябва да правим календар от дати.

Историкът Костадин Костадинов пък смята, че българският парламент трябва да решава исторически въпроси, тъй като той е лицето на държавата. Много парламенти направили подобни актове не само за това, но и за други подобни злодеяния.

Имало е геноцид срещу българите и всички неосмански народи в Османската империя. През 14 век българският народ е един от най-големите на Балканския полуостров и в Европа. Тогава българският народ бил горе-долу на 3 място в Европа след французи и германци. Той обърна внимание и на етническите граници, като подчерта, че през 14 век българите етнически са разположени на три морета. Пет века по-късно нас там ни няма, посочи Костадинов.

Историкът предложи всички политически сили да поставят въпроса за правата на сегашното българско малцинство в Турция. Той допълни, че в Източна Тракия между 20-30% от населението се състои от българи мюсюлмани. Те говорят български, но те нямат право да се нарекат българи, да говорят и изучават български език в училище.