Европейската комисия предлага начини Европейският съюз да стимулира своята оръжейна индустрия, за да може да премине към "режим на военна икономика" в отговор на руската инвазия в Украйна, съобщава "Ройтерс".

Eвропейският комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон ще изложи предложения за насърчаване на страните от ЕС да извършват повече съвместни покупки на оръжия от европейски компании и за подпомагане на такива фирми да увеличат производствения си капацитет.

"Трябва да променим парадигмата и да преминем към режим на военна икономика. Това означава и че европейската отбранителна индустрия трябва да поеме повече рискове с нашата подкрепа", заяви Бретон, бивш главен изпълнителен директор на френска технологична компания.

Той отбеляза и че възможността за още един президентски мандат в САЩ за Доналд Тръмп - който постави под въпрос ангажиментите на Вашингтон към НАТО - означава, че Европа трябва да направи повече, за да се защити.

"В настоящия геополитически контекст Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, независимо от резултата от изборите на нашите съюзници на всеки четири години", настоя Бретон.

Войната на Русия в Украйна принуди много европейски страни да увеличат разходите за отбрана.

Представители на ЕС обаче твърдят, че чисто националните усилия са по-малко ефективни и искат органите на ЕС да играят по-голяма роля в политиката в областта на отбранителната индустрия.

ЕС превръща в приоритет производството на оръжия и боеприпаси

ЕС превръща в приоритет производството на оръжия и боеприпаси

Европейската комисия разработва пакет от документи за ускорена милитаризация на икономиката на ЕС

Според анализаторите войната е показала ясно, че европейската индустрия е била зле подготвена за някои големи предизвикателства, като внезапния скок в търсенето на големи количества артилерийски боеприпаси.

Предложенията на Бретон включват създаване на европейска версия на схемата за външни военни продажби на САЩ, съгласно която Съединените щати помагат на други правителства да извършват покупки от американски оръжейни компании.

Друго предложение ще позволи на ЕС да заставя европейските оръжейни фирми да дават приоритет на европейските поръчки по време на криза.

За да станат реалност, предложенията ще се нуждаят от одобрението на всички 27 страни членки на ЕС - които често не са склонни да отстъпят правомощия по отбраната и военните въпроси - както и на Европейския парламент.

Вносът на оръжие в Европа се удвои през 2022 г.

Вносът на оръжие в Европа се удвои през 2022 г.

Украйна вече е третата по големина страна вносител на оръжия в света

Предложенията ще бъдат проучени внимателно и от НАТО. Алиансът заяви, че приветства усилията на ЕС да помогне на европейската отбрана, но предупреди, че те не трябва да дублират или да влизат в конфликт с дейността на военния съюз.

Очаква се пакетът на Бретон да включва около 1,5 милиарда евро в нови пари до края на 2027 г. - скромна сума на фона на мащабните обществени поръчки за отбрана.

Длъжностни лица обаче посочват, че пакетът ще създаде правна рамка, която ще позволи много по-координирани разходи през следващите години, ако ЕС има желание да натрупа средства.

Бретон призова за специален фонд на ЕС в размер на 100 милиарда евро за отбранителни проекти.

Представители на ЕК отбелязват, че искат Киев да участва в предложените нови схеми за засилване на съвместните доставки и производствения капацитет, въпреки че Украйна не е част от Европейския съюз.

ЕС е изпратил 28 млрд. евро военна помощ на Украйна

ЕС е изпратил 28 млрд. евро военна помощ на Украйна

Очаква се тази година блокът да предостави още 21 млрд. евро в оръжия и боеприпаси

"Нашата мисия тук е да се отнасяме към Украйна като към почти равностойна на държава членка", заяви служител, пожелал анонимност.

Постигането на съгласие по предложенията ще отнеме известно време, особено след като през юни бъде избран нов Европейски парламент, а впоследствие ще бъде назначена и нова Европейска комисия.

Разногласията в настоящата Комисия загатват някои от предстоящите битки за власт.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви, че ще създаде пост на комисар по отбраната, ако спечели втори мандат, но според Бретон няма нужда от подобна длъжност.

"Ако въпросът е за комисар по отбранителната индустрия, струва ми се, че вече имаме такъв", изтъкна той.

Впоследствие Европейската стратегия за отбранителната промишленост бе публикувана и офоциално. В нея са заложени набор от действия, насочени към:

  • Подкрепа за по-ефективно изразяване на търсенето на държавите членки в областта на колективната отбрана. Това ще се основава на съществуващите инструменти и инициативи, като например плана за развитие на способностите (ПРС), координирания годишен преглед на отбраната (КГПО) и постоянното структурирано сътрудничество (ПСС). Той ще бъде подкрепен чрез стимулиране на сътрудничеството между държавите членки на етапа на възлагане на обществени поръчки за отбранителни способности;
  • Осигуряване на наличието на всички отбранителни продукти чрез по-отзивчива ЕОТИБ при всякакви обстоятелства и времеви хоризонт. Ще бъдат подкрепени инвестициите на държавите членки и европейската отбранителна промишленост в разработването и пускането на пазара на бъдещите съвременни отбранителни технологии и способности. Предлагат се също така мерки, за да се гарантира, че ЕОТИБ разполага с това, от което се нуждае дори в кризисни периоди, като по този начин се увеличава сигурността на доставките за ЕС;
  • Гарантиране, че националните бюджети и бюджетите на ЕС подкрепят с необходимите средства адаптирането на европейската отбранителна промишленост към новия контекст на сигурността;
  • Интегриране на културата на отбранителна готовност във всички политики, по-специално чрез призив за преразглеждане на кредитната политика на Европейската инвестиционна банка тази година;
  • Развиване на по-тесни връзки с Украйна чрез участието ѝ в инициативи на Съюза в подкрепа на отбранителната промишленост и стимулиране на сътрудничеството между ЕС и украинската отбранителна промишленост;
  • Обединяване на усилията с НАТО и нашите стратегически, единомислещи и международни партньори и по-тясно сътрудничество с Украйна.

Стратегията определя показатели, насочени към измерване на напредъка на държавите членки към промишлена готовност. Държавите членки се приканват да:

  • Възлагат обществени поръчки за най-малко 40% от отбранителното оборудване в дух на сътрудничество до 2030 г.;
  • Гарантират, че до 2030 г. стойността на търговията в областта на отбраната в рамките на ЕС представлява най-малко 35 % от стойността на пазара на ЕС в областта на отбраната;
  • Постигнат стабилен напредък към възлагане на обществени поръчки за най-малко 50 % от своя бюджет за обществени поръчки в областта на отбраната в рамките на ЕС до 2030 г. и 60 % до 2035 г.