Руският президент Владимир Путин използва речта си за Деня на победата (9 май), за да повтори убеждението си, че Западът се опитва да заличи приноса на Съветския съюз за победата над нацистка Германия по време на Великата отечествена война (Втората световна война).
Путин заяви, че усилията на Запада да пренапише историята на Втората световна война са част от по-мащабно подклаждане на междуетнически и междурелигиозни конфликти в целия свят. Той заяви, че докато Западът би искал да забрави уроците от Втората световна война, Русия помни, че Съветският съюз е решил "съдбата на човечеството" по време на битки "от Мурманск до Кавказ и Крим".
Путин по подобен начин използва речите си през 2023 г. и 2022 г. и абсурдно да приравни заплахата от нацистка Германия с тази от Украйна. Путин вероятно искрено вярва, че това е истинска заплаха за наследството на Съветския съюз и като цяло - за съвременната руска държава.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Това убеждение е в съответствие с многократните усилия на Путин да пренапише и реабилитира агресията на Съветския съюз срещу Полша, краткия му съюз с нацистка Германия и престъпленията, извършени срещу собствения народ преди, по време и след Втората световна война.
Путин заяви, че Русия никога не е омаловажавала приноса на другите съюзнически сили във Втората световна война и подчерта смелостта на съюзническите военнослужещи, бойците от съпротивата и народа на Китай, които се бориха срещу агресията на Япония.
Русия ще направи всичко възможно, за да предотврати глобален конфликт, но в същото време няма да позволи на никого да заплашва страната. Путин определи продължаващата война в Украйна като "труден преходен период", през който Русия трябва да премине, и като част от по-голяма историческа битка срещу нацизма.
Кремъл рутинно се позовава на митовете от Втората световна война, за да печели вътрешна подкрепа за своята инвазия в Украйна, както сред неговия ултранационалистически електорат, така и сред по-широкото руско население.
Путин се обгради с редица свои чуждестранни колеги на парада, вероятно за да се представи като ефективен държавник, способен да стимулира алтернативна коалиция на силовите структури на колективния Запад. Сред тяха бяха президентите на Беларус Александър Лукашенко, Казахстан Касим-Жомарт Токаев, Киргизстан Садир Джапаров, Таджикистан Емомали Рахмон, Туркменистан Сердар Бердимухамедов, Узбекистан Шавкат Мирзийоев, Куба Мигел Диас-Канел, Гвинея-Бисау Умаро Мохтар Сисоко Ембало и лаоският президент Тонглун Сисулит.
Обичайно е Путин да кани чуждестранни служители на празненствата за Деня на победата, въпреки че войната в Украйна намали броя на желаещите участници.
Арменският министър-председател Никол Пашинян отсъстваше, след като се ангажира да отдалечи Армения от руската сфера на влияние.
Путин продължава да се представя като ефективен дипломат начело на коалиция от приятелски настроени към Русия държави, които идеологически се противопоставят, или не виждат място за себе си в ръководените от Запада алиансни системи и политико-икономически блокове.
Говорителят на руското министерство на външните работи (МВнР) Мария Захарова заяви, че молдовското правителство е замесено в подобен на нацистки "геноцид" в Молдова - забележителна тенденция в реториката на официалните лица в Кремъл за Молдова, която вероятно има за цел да постави условия за руските усилия за сигурен контрол върху Молдова, а не само върху някои нейни региони. Захарова даде интервю за Деня на победата за ТАСС, в което абсурдно заяви, че президентът на Молдова Мая Санду и нейната администрация се занимават с "евгенични" практики, сравними с тези на нацисткия Трети райх.
Захарова се съсредоточи върху политиката на молдовското правителство спрямо молдовския език, твърдейки, че правителството на Санду заменя молдовския език с румънски и че това представлява "елементи на геноцид срещу цял народ".
Захарова твърди, че молдовският език, култура и идентичност ще останат и след като Санду напусне поста, а Санду ще остави "тъмно петно в историята на Молдова", което предполага, че Кремъл очаква да дойде нова администрация, която е различна от западноориентираното правителство на Санду на власт в бъдеще.
По-специално, Захарова не критикува правителството на Санду за политиката му спрямо рускоезичните в Молдова, както направиха наскоро други руски и прокремълски молдовски служители, като вместо това се фокусира върху молдовския език.
Кремъл многократно се позовава на самопровъзгласилата се нужда да защити "сънародниците" на Русия, особено рускоезичните, за които се твърди, че са подложени на дискриминация, за да оправдае руската агресия в чужбина, включително в Украйна и Молдова.
Двата проруски региона на Молдова, автономната област Гагаузия и отцепилата се република Приднестровието са дом на голямо рускоезично население и преминаването на Кремъл от твърдения за преследване на рускоезични към тези на молдовски говорещи показва, че Кремъл вероятно се опитва за оправдаване на бъдеща руска агресия в цяла Молдова.
Лидерите на прокремълския опозиционен избирателен блок Молдовска победа присъстваха на парада за Деня на победата в Москва, което допълнително показва, че Кремъл възнамерява да използва тези участници, за да дестабилизира цяла Молдова и да атакува демокрацията на Молдова и процеса на присъединяване към ЕС. Санкционираният от САЩ молдовски политик Илан Шор, губернаторът на Гагаузия Евгения Гуцул и санкционираната от САЩ и близка до Шор членка на молдовския парламент Марина Таубер присъстваха на Деня на победата на 9 май в Москва по покана на руския президент.
Руските сили значително увеличиха скоростта на наземните атаки в Източна Украйна през последния месец, вероятно отразявайки текущите условия на бойното поле и намерението на руското военно командване да осигури печалби преди пристигането на западната военна помощ на фронтовите линии. Говорителят на групата на украинските сили Хортица подполковник Назар Волошин заяви на 9 май, че броят на бойните сражения се е увеличил значително от 84 на 8 май до 146 на 9 май и отбеляза, че по-голямата част от боевете се водят в зоната на отговорност на групата Хортица (зоната от област Харков до граничната зона на област Донецк-Запорожие).
Министерството на отбраната (MO) на Обединеното кралство съобщи, че процентът на руските атаки се е увеличил със 17 между март и април 2024 г. и че над 75 процента от докладваните наземни атаки са извършени в направленията Часов Яр, Авдеевка и Маринка.
Министерството на отбраната на Обединеното кралство отбеляза, че броят на руските атаки близо до Часов Яр се е увеличил с 200 процента между март и април. Волошин предположи, че настоящата интензификация е резултат от факта, че почвата е изсъхнала след пролетния кален сезон, което улеснява по-бързите механизирани маневри. Руските сили се опитват да се възползват от относителната слабост на Украйна, докато тя чака пристигането на западна помощ.
ISW продължава да оценява, че руските сили ще поддържат високия процент на атаки в Източна Украйна, за да постигнат победи преди пристигането на западната помощ в Украйна, което обаче вероятно ще попречи на способността на руските сили да поддържат висок процент на атаки и тактическите печалби, които те в момента са в състояние да преследват.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви по подобен начин на 9 май по време на среща с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, че пристигането на западната помощ за украинските фронтови части ще позволи на украинските сили да посрещнат офанзивата на Русия в Източна Украйна.
Руската гранична охрана се изтегля от по-голямата част от Армения, докато арменският премиер Никол Пашинян продължава да се сблъсква с вътрешна реакция за решения относно Нагорни Карабах. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 9 май, че Пашинян и руският президент са се договорили по време на среща на 8 май да спрат операциите на руската гранична охрана в редица арменски региони поради "променени условия", вероятно имайки предвид загубата на Нагорни Карабах от Армения.
Песков отбеляза, че руските граничари ще останат разположени на арменско-турската и арменско-иранската международна граница.
Междувременно хиляди несъгласни завършиха многодневен марш до Ереван, Армения, където протестираха срещу решението на Пашинян да прехвърли контрола над четири гранични села в провинция Тавуш на Азербайджан, условие, което бе договорено след загубата на Армения от Нагорни- Карабах.
Архиепископът на Арменската апостолическа църква Баграт Галстанян, който служи като примас на Тавушката епархия, се очерта като лидер на тези протести и отправи публичен призив на 9 май Пашинян или да подаде оставка в рамките на един час, или да последва вот на недоверие в парламент. Галстанян се срещна с арменски опозиционни парламентаристи след изтичане на крайния срок, за да обсъдят инициирането на вот на недоверие за свалянето на Пашинян.
Конституцията на Армения постановява, че най-малко една трета от депутатите или президентът трябва да подкрепят проекторезолюция на недоверие, за да бъде гласувано, както и поне половината от депутатите трябва след това да гласуват в полза на окончателната резолюция на недоверие. Конституцията също така предвижда окончателният вот на недоверие да се проведе между 48 и 72 часа след първоначалното внасяне на проекта. Управляващата партия "Граждански договор" държи приблизително 54 процента от местата в арменския парламент, така че е малко вероятно вот на недоверие да свали Пашинян, без "дезертьорите" да гласуват за опозицията.
Кремъл може да се опита да се възползва от възмущението на опозицията в Армения, за да накаже Пашинян за това, че все повече се отдръпва от Русия. Руските държавни медии следят отблизо протестите и широко засилват призивите на Галстанян за оставката на Пашинян или за вот на недоверие.
Прокремълските фигури може да разширят съобщенията за недоволство или да увековечат текущите информационни операции на Кремъл след протестите на арменската опозиция, за да притиснат допълнително Пашинян да поправи отношенията с Русия.
Украинската служба за сигурност (СБУ) извърши удари с дронове на дълги разстояния срещу руски петролни депа и инфраструктура на рафинерии в Краснодарски край и Башкирия на 9 май. Оперативният щаб на Краснодарски край твърди, че украинските сили са се опитали да атакуват петролно депо в Юровка (близо до Анапа) с най-малко седем дрона и че руската противовъздушна отбрана е потиснала шест дрона, но поне един е паднал върху самото депо, причинявайки пожар.
Някои руски източници съобщиха, че ударът е повредил няколко петролни резервоара.
Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) съобщи, че "информиран източник" е заявил, че това е операция на СБУ, насочена към точки за доставка на петрол, през които руската армия доставя петрол на войските в окупирания Крим.
USD
CHF
EUR
GBP
