Необичайна, но наситена със събития - така най-общо може да бъде определена 2020 г. по света и у нас. Въпреки че с течение на месеците злободневните теми в страната се меняха, без съмнение годината не само в България, но и в целия свят премина под знака на коронавируса. Неслучайно речникът "Мериам-Уебстър" избра за дума на 2020 г. именно "пандемия".

Коронакризата успя едновременно да обедини и разедини българите, доведе до политически сътресения и подложи на сериозно изпитание икономиката и здравната ни система. От март месец насам, когато беше регистриран първият случай в страната, до момента - с вече близо 200 000 заразени, както управляващите, така и обществото се люшкат от една крайност в друга в търсене на баланса. От пълно затваряне на цялата страна с КПП-та и парализиране на бизнеса по време на първата вълна на епидемията, през безконтролно разхлабване на мерките, забравяйки за вездесъщите три "Д" през лятото, на края на годината отново сме в ситуация на "локдаун" с неизвестна продължителност. И докато правителството неспирно и често непредвидимо променя мерките, то обществото не може да се похвали с по-голямо постоянство - от убеждението, че коронавирусът е "просто лек грип" и държавата трябва да продължи да функционира нормално, вместо да се налагат прекомерни ограничения, със скока на новозаразените през последния месец нагласите рязко се измениха и надделя мнението, че затварянето на заведения и училища е закъсняло, а животът е по-важен от икономиката.

Въпреки неизвестността, на прага на 2021 г. вече проблясва и лъч надежда заради разработването на първите ваксини срещу COVID-19 и очакваната кампания за ваксинация у нас след Нова година. Тепърва обаче ще стане ясно доколко тя ще се окаже ефективна за справяне с епидемията предвид засиления скептицизъм сред българите и нежеланието на голяма част от тях да си поставят ваксина.

Ако обратното броене за края на пандемията вече започна, то през тази година в България се отброяваше и нещо друго - дните на протести срещу властта и главния прокурор. В продължение на стотици дни хиляди българи ежедневно излизаха на площадите, за да изразят своето недоволство срещу управляващите и обвинител №1 и да настояват за предсрочни избори. Това се случваше чрез най-разнообразни прояви - разполагане на палаткови лагери на ключови кръстовища, хвърляне на яйца и тикви по парламента и Министерски съвет, палене на чучела, автошествия и други. При една от последните демонстрации пък беше поставена елха с кюлчета като намек за снимките на нощното шкафче на премиера, пълно с пачки евро и злато. Именно този скандал беше един от детонаторите на общественото недоволство, прераснало в няколко "Велики народни въстания" в Триъгълника на властта. Това доведе до опит за потушаване на напрежението от страна на управляващите чрез предложение за нова Конституция и свикване на Велико народно събрание - и двете идеи обаче се спихнаха в самото Народно събрание. Към момента антиправителствените протести продължават, но вече са загубили голяма част от своя заряд. Въпреки че протестиращите са категорични, че няма да се откажат от исканията си до получаване на оставка от управляващите, по всичко личи, че това няма да се случи в рамките на тази година, така че влизаме в 2021 г. с очакване за продължение.

За парламентарните избори се говори от месеци, както заради протестите, така и заради ситуация с коронавируса, при която предстои да бъдат проведени. До самия край на 2020 г. се спекулира с това кога ще се състои вотът, тъй като не e ясно нито дали кабинетът "Борисов 3" няма да се огъне предсрочно заради обществения натиск, нито дали няма да се наложи отлагането им заради усложняване на епидемичната обстановка в страната. В крайна сметка в началото на декември президентът обяви, че изборите ще се проведат в срок - 28 март. Ситуацията обаче остава изключително динамична, а съгласно социологическите проучвания политическите сили са изравнени. По тази причина развръзката е непредвидима и ще стане ясна едва догодина.

Макар че провеждането на изборите е сигурно, под въпрос остават машините за гласуване. Машинният вот далеч не се коментира само от тази година, но през 2020 г. отново се надигнаха разногласията по темата, свързани с евентуални манипулации на машинните протоколи и уместността за използване на устройствата в епидемична обстановка. Стигна се и през август месец до оставката на председателя на ЦИК Стефка Стоева заради подготвяните промени в Изборния кодекс, които прехвърлят изцяло на Комисията отговорността за закупуване и поддръжка на машините. Няколко месеца по-късно от ЦИК обявиха, че с 36 млн. лева ще бъдат закупени 9600 устройства за провеждането на парламентарния вот. В началото на декември станаха ясни и имената на осемте кандидати за доставяне на машините. Кой от тях ще изпълни обществената поръчка и дали тя изобщо ще се осъществи, предстои да разберем през новата година.

Що се отнася до технологиите, трябва да се отбележи, че една от малкото положителни страни на пандемията, усетени у нас, беше същественият тласък на дигитализацията и онлайн услугите. Значителна крачка напред направи електронното здравеопазване в България - една тема, отлагана с години. Вследствие на COVID кризата здравната ни система нямаше друг избор, освен да се адаптира максимално бързо към новите обстоятелства, като за целта допринесоха и отпуснатите от правителството 2 млн. лева. От ноември голяма част от личните лекари вече могат да издават електронно направление за PCR тест, но се очаква софтуерът да бъде усъвършенстван, за да може това да стане възможно в цялата страна. През декември Тристранката подкрепи предложените законодателни промени, които да позволят издаване на електронни направления и рецепти при извънредно положение. Тепърва ще става ясно дали нововъведенията ще имат положителен ефект.

В сходно положение се оказа и образователната ни система. Заради форсмажорните обстоятелства от март месец насам вместо в класните стаи и аудиториите ученици, студенти и преподаватели се срещат само във виртуалното пространство. Преходът към цялостно онлайн обучение обаче не е лек и близо десет месеца по-късно остава проблемът с недостига на близо 70 000 устройства, както и с невъзможността на почти 40 000 деца да се включат електронно в час. Продължават да се обмислят варианти за смесена форма на обучение, а също да се дискутира въпросът дали е уместно и най-малките ученици да се обучават пред компютъра. Като допълнителна подкрепа за учителите пък беше решено да бъдат отпуснати по 30 лева за заплащане на интернет. Независимо че неизвестните около новия начин на провеждане на учебния процес са все по-малко, със сигурност темата за електронното обучение ще остане на дневен ред и през 2021 г.

Ако учителите, както и лекарите от т.нар. "първа линия" в борбата срещу коронавируса получиха финансови компенсации заради извънредните обстоятелства, то служителите в системата на МВР ще изпратят тази година с чувство, че трудът им отново остава недооценен. Въпреки настояването на браншовия синдикат, че униформените трябва да получат 30% увеличение на заплатите, тъй като са се включили в борбата срещу коронавируса още през март, и независимо от последвалите регионални и национални протести, в крайна сметка споразумение с Министерството на вътрешните работи така и не беше постигнато. За 2021 г. беше договорено увеличение от едва 15%, което съвсем не удовлетвори служителите на МВР и те заявиха, че остават в протестна готовност и може да обявят национална стачка. Догодина ще стане ясно дали униформените ще успеят да постигнат напълно исканията си и дали напрежението ще бъде потушено.

През 2020 г. значително се изостриха и други отношения - тези между България и Северна Македония. През по-голямата част от годината преговорите между София и Скопие бяха в застой и смесената комисия по историческите въпроси така и не постигна единомислие. През ноември обаче това се превърна в една от горещите теми, след като страната ни обяви, че няма да подкрепи С. Македония за начало на преговори за членство в ЕС с мотива, че западната ни съседка не изпълнява Договора за добросъседство и блокира работата на историческата комисия. Последваха остри реакции от македонска страна, но засега България остава непреклонна в позицията си. Най-вероятно именно през 2021 година ще има промяна - промяната от коя страна на границата ще се случи, ще видим.

През изминалите месеци говорихме и за друга криза - тя обаче е не дипломатическа, нито здравна или икономическа, а водна. Подобно на края на 2019 г., когато един от най-наболелите проблеми в страната беше този с водата в Перник, така и в края на 2020 г. темата с водната криза отново излезе на дневен ред. Този път обаче екоминистърът предупреди, че под заплаха да остане "на сухо" е Югоизточна България. Заради назряващата опасност беше решено язовир "Камчия" да водоснабдява само Бургаска област, а язовирите "Ахелой" и "Порой" бяха определени като приоритетни водоизточници за областта. Въпреки че по-късно самият екоминистър увери, че "Бургас няма да изживее ужаса на Перник", експерти изразиха надежда догодина да има достатъчно дъждове, защото в противен случай водните запази за областта няма да са достатъчни. Предстои да разберем дали това ще се случи, дали новосъздадения ВиК холдинг ще направи нещо, и най-вече дали ще вали, вали...

Образно казано, България остана "на сухо" и по една значима международна тема, започнала през 2017 г., но която като че ли почти достигна до развръзката си това лято - пакетът "Мобилност". През юли стана ясно, че спорният пакет е бил приет окончателно на второ четене от евродепутатите без исканите промени от българските превозвачи. Европейският парламент потвърди позицията на първо четене на Съвета - беше прието връщането на превозното средство в държавата по установяване на всеки 8 седмици и връщането на шофьора по местоживеене или в експлоатационния център на всеки 4 седмици. Освен това според пакета шофьорът няма право да ползва седмичната си почивка в камиона. През ноември България внесе жалба срещу пакет "Мобилност" в съда на ЕС, а съдебното решение се очаква догодина. Едва тогава ще стане ясно дали то ще бъде в полза на страната ни.

Въпреки че европейските институции не взеха под внимание българската позиция по въпроса с международния транспорт, страната ни все пак стана повод за дебат в ЕП, но по друга тема - корупцията и институционалната криза у нас. Това се случи след общо искане, внесено от евродепутатите Елена Йончева и Радан Кънев. През октомври Европейският парламент одобри критична резолюция за върховенството на закона в България, а месец по-рано ЕК публикува доклад за върховенството на закона в страната ни, в който се посочва, че остава необходимостта от прокарването на реформи в съдебната система. Критиките в двата документа предизвикаха разнопосочни мнения у нас, а в средата на декември стана ясно, че мониторинговата група за демокрация, основни права и върховенство на закона в ЕП иска допълнително изслушване на българските управляващи по въпроса, тъй като не е доволна от първоначално получените отговори. Това ще се случи през януари 2021 година.

Оставайки в сферата на съдебните реформи, като заформяща се дискусионна тема трябва да откроим и предложението на управляващите отпреди седмици за създаване на нова фигура в съдебната система у нас - на разследващ прокурор. Предвижда се неговата функция да бъде да разследва обвинител №1, а очакванията са новата длъжност да бъде създадена до март догодина. От държавното обвинение излязоха с категорична позиция, че не одобряват идеята на управляващите. Това обаче не попречи предложените от ГЕРБ промени в Наказателно-процесуалния кодекс да бъдат приети от правната комисия в парламента. Как в крайна сметка ще бъде разрешен този проблем, и това ще разберем през новата година.

Друг дългогодишен казус, който ще има продължение през 2021 г., но и едва ли някога ще бъде окончателно разрешен, е хаосът с цената на парното и напрежението около "Топлофикация". Въпреки че открай време доверието към топлофикационните дружества у нас е на критично ниско ниво, различното на 2020 г. бяха надеждите, макар и краткотрайни, че поне през този отоплителен сезон потребителите на услугата ще разбират какво всъщност плащат и ще се избегнат ежегодните драми около изравнителните сметки. Причината за това беше историческото споразумение с "Газпром", сключено навръх 3 март, с което се обяви намаление от над 40% на цената на природния газ. Новата ценова формула трябваше да се прилага ретроактивно, считано от 5 август 2019 г., поради което "Булгаргаз" обяви, че ще възстанови парите на клиентите си със задна дата. Надеждите на мнозина обаче бяха попарени, след като отново получиха изненадващо високи сметки за парно и топла вода и се оказа, че намалението на цените всъщност е значително по-малко от очакваното. Към неуредиците около преизчисляването на сметките за миналия отоплителен сезон се прибавиха и проблемите със спорното поскъпване на газа, искано от "Булгаргаз" за настоящата година, както и течащите в момента проверки от страна на КЕВР заради сигнали от столичани за завишени сметки за ноември. В допълнение към все по-усложнената ситуция се прибави и решението на Върховния административен съд, че сметките за парното и тока от април 2017 г. са незаконни. Тепърва ще стават ясни резултатите от проверките по различните казуси. Каквито и да са те обаче, отколешната война с "Топлофикация" със сигурност ще продължи и догодина.

Ако към момента вече дори е трудно да се проследи броят на проверките, образувани спрямо "Топлофикация", то през предстоящата година трябва да се проведе и едно много по-мащабно преброяване - това на населението и жилищния фонд у нас. По план Преброяване 2021 трябваше да се състои между 22 януари и 15 февруари. За целта през пролетта на тази година беше извършено пробно онлайн преброяване и започна набирането на преброители. В средата на декември обаче от Националния статистически институт поискаха преброяването на населението да бъде отложено заради усложнената епидемична обстановка в страната, като предложението беше прието от парламента. Отлагането не може да бъде с повече от десет месеца, тъй като трябва да се проведе до края на 2021 г.

Завършваме годишния обзор на темите, които остават на дневен ред и през 2021 г., с един случай, която нашумя изключително много в края на януари, когато все още не всичко се въртеше около думата "пандемия" и коронавирусът ни се струваше твърде далеч, за да е повод за притеснение - аферата покрай бизнесмена Васил Божков. През първия месец на 2020 година беше проведена мащабна акция в офиси на бизнесмена, спрямо когото бяха повдигнати 11 обвинения - за ръководител на организирана престъпна група, принуда, опит за подкуп на длъжностно лице, подбудителство към престъпление по служба, търговия с влияние и други. Докато течеше разследването, самият Божков се укри в Дубай, а през февруари България официално поиска от ОАЕ неговата екстрадиция. Към момента бизнесменът не само че остава недосегаем за българските власти, но дори организира своя политическа формация, наречена "Българско лято". Амбицията на Божков е новата гражданска платформа да вземе участие на задаващите се избори. Дали това ще се случи не се знае, но и не можем да не се позовем на факта, че 2020 г. беше година на абсурдите в редица отношения, така и че и това съвсем не е изключено.

2020 г. беше година на кризите за България - здравна, икономическа, вътрешно- и външнополитическа, водна, морална... Несъмнено не това е най-приятният начин да затворим страницата. Темите, с които прескачаме в 2021 г., ясно показват, че новата година няма да е лека и ни предстоят редица предизвикателства. Настъпващото десетилетие обаче е и шанс символично да поставим ново начало и макар бремето на неразрешените проблеми да остава, то поне да положим усилия да ги разрешим конструктивно и с мисъл за бъдещето. Ще съумеем ли да го постигнем? И това предстои да разберем и то не през 2021 година, а по-нататък...